02 Октомври 2015
С Решение от 10.09.2015г. Съда на ЕС по дело С-266/14 даде тълкуване на член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време на т.нар. мобилни работници
С Решението си Съдът постанови че когато работниците нямат фиксирано или обичайно място на работа, времето за придвижване, което тези работници ежедневно прекарват от мястото, където живеят, до определения от техния работодател първи клиент и от определения от същия последен клиент до дома им, представлява „работно време“ по смисъла на тази разпоредба.
Работниците, които изпълняват трудовите си задължения от в къщи и в трудовият им договор е посочено че мястото има на работа е техният дом, не се засягат от посоченото решение когато посещават офиса на работодателя.
.